Home Природа

Язовир „Студен кладенец“ предлага изключителни панорамни гледки, причудливи скали с гнездящи грабливи птици и пищна растителност. Язовирът започва в края на град Кърджали и завършва със стената при село Студен кладенец. Преминава покрай защитените местности „Средна Арда“, „Юмрук скала“ и „Големият сипей“, редуващи се по левия му бряг и съхраняващи богато биоразнообразие от европейско значение. На южния бряг на язовира се намира дивечовъден участък „Студен кладенец“, атрактивен с екотуристическите услуги, които се предлагат извън ловния сезон – каякинг, разходка с моторна лодка, фотосафари и др. В рамките на участъка е и единственият резерват в Източните Родопи „Вълчи дол“, както и Бойник планина, разкриваща прекрасни гледки към язовира и околните хълмове. Маркирани екопътеки опасват язовира по двата му бряга и водят туристите до различни места според техните интереси. В язовира се предлага също и спортен риболов.

Един от най-големите язовири в България с дължина 24 км. От бреговете на язовир Кърджали се откриват живописни гледки, които го правят предпочитано място за отдих и туризъм. Предлага условия за различни водни приключения, като:

  •     Разходка с туристическо корабче или моторна лодка;
  •     Каякинг;
  •     Спортен риболов;
  •     Разходка с водно колело и джет.

Атрактивна е стената на язовира, която има дъговидна форма и е с височина 109 м. Прекрасни условия за отмора предлагат корабът-ресторант „Емона“ и плаващите ресторанти с рибно меню в зона за отдих Енчец. Зони за отдих Главатарци и Енчец разполагат с уютни къщи и хотелчета, битови механи и вили под наем. На язовир Кърджали се намира и хижа Боровица. Има и подходящи места за любителите на къмпингуването на открито.

Съоръжението представлява изкуствен канал по река Арда в частта, преминаваща през града. Започва след стената на язовир Кърджали и завършва преди Ардинския мост. Водата в канала е дом на различни водолюбиви птици, а непосредствено до него гнезди чаплова колония. Около огледалото има изградени вело и пешеходни алеи, паркове и зони за отдих, точки за наблюдение на чаплите и др.

Растението е включено в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Според преданието, когато Орфей бил разкъсан от вакханките, всяка капка от неговата кръв се превърнала в малко бяло цвете с лилава основа. Според друга легенда Орфей познавал цветето и го използвал както за лечение, така и в ритуалните мистерии на създаденото от него учение за безсмъртието, наречено орфизъм. Силиврякът обаче е уникален със способността си да изпада в състояние на мнима смърт в продължение на десетилетия и при подходящи условия отново да се съживява. Цветето е познато още от древни времена. Римляните са го изобразявали на монети, а императори са идвали в Родопите да му се кланят.

Огромните скални гъби се намират северно от с. Бели пласт, край самия асфалтов път, от Хасково за Кърджали през Стремци. Образували са се преди около 35 млн години, когато Родопите са били дъно на топло море. Започналата по това време подводна вулканична дейност, е създала причудливи форми, оформени като гъби от последвалото влияние на външните природни сили. Гъбите си имат розови пънчета и зеленикави гугли, заради наличието на различни минерални примеси в риолитовата скала.

Каменната сватба e природен феномен, който се намира до село Зимзелен, на няколко километра източно от Кърджали и се простира на площ от около 40 декара. Екопътека ви извежда до самата каменна композиция. Чудноватите каменни форми са с вулканичен произход отпреди около 35 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Скалите са риолитови туфи, които под въздействието на природните сили са се оформили в различни фигури – хора, животни, гъби и др. Името на Каменната сватба идва, заради двете централно разположени човешки фигури, наречени младоженеца и булката, които сазаобиколени от всички останали.

В близост до куполната гробница (Пунар кая) край село Старейшино (на около 300 метра от нея), срещу течението на източното дере има култов комплекс от неголям водопад, каменно провирало и капеща по скалите вода. Сред хората от района този комплекс е известен като “Дамла кая”. Капището е известно сред населението с поверие за лечебните му качества. Мястото е често посещавано, за което свидетелстват много оставени по клоните конци, парцалчета и части от дрехи, както го изисква ритуалът. Местността е изключително красива.

Тракийски скални ниши при село Лисиците (Чит кая), Кърджалийско е чудесен маршрут, съчетаващ в едно природа, история и пешеходен туризъм. Нишите са издълбани високо в скалата, до която се достига пеш по маркирана екопътека. Маршрутът тръгва от село Широко поле, преминава през въжения мост над язовир Студен кладенец, покрай село Лисиците и се изкачва на върха, който местните наричат Чит кая. Освен скалните ниши, районът е осеян и с други причудливи скални форми – тиранозавърът Рекс и петлето. Гледките от Чит кая към река Върбица и Студен кладенец, към въжения мост, отсрещната крепост Моняк и източната част на Кърджали са изумителни.