Home Природа

Местността „Рибино“ е разположена в землищата на с.Рибино и с.Самовила, Крумовградско. В Рибино се опазват изключителни популации на прилепи като голям подковонос, малък подковонос, южен подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, трицветен нощник, голям нощник, пещерен прилеп и дългокрил прилеп. Рибино се отличава с красив карстов ландшафт, включващ скални масиви, каньони, извори и пещери. В някои са намерени археологически находки. Пещерата „Самара” например е една от най-дългите в Източните Родопи.
В Рибино се опазват още защитени видове като дъждовник, малък гребенест тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, кафява крастава жаба, жаба дървесница, шипобедрена костенурка, стенен гущер, смок-стрелец. Тук се срещат мокрицата Trichoniscus rhodopiense – български ендемит и охлювът Balkanodiscus frivaldkyanus – балкански ендемит.

Защитената местност “Орешари”  е разположена в землището на с.Орешари, Крумовградско, срещу железния мост на река Арда. Тук ссе опазват редки растения и животни, в т.ч. тис, венерин косъм, чинар, родопска горска майка, румелийски трахелиум, черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, дългоух и полунощен прилеп и др. Ландшафтът в местността е забележителна смесица от скални венци, арки, пещери и тракийски скални ниши. Тук се намира природната забележителност “Пещери в местността Моста”. Теренът е варовит, изпъстрен с множество карстови форми. Пещерите са богати на фауна, а в някои от тях са открити следи от минал живот. Железният мост и поречието на река Арда са чудесно място за наблюдение на защитени видове птици като египетски лешояд, черен щъркел, алпийски бързолет, среден и малък пъстър кълвач, жалобен синигер, червеногърба и червеноглава сврачка, горска чучулига, сива овесарка и др. В района може да се види също и ивичестият зелен гущер, двата вида сухоземни костенурки и др.
В пещерите има колонии от защитени видове прилепи – голем нощник, дългопръст нощник, пещерен дългокрил, голям и малък подковонос, сив дългоух прилеп, савиево прилепче, полунощен прилеп, кафяво прилепче, малко кафяво прилепче и др.

От 2011 г в района на село Сбор, Крумовградско, на свобода живее стадо тарпани – диви коне, изчезнали преди хиляди години от територията на днешна България. По инициатива на фондация „Новото тракийско злато“ тарпаните са заселени наново в България и най-първо в Крумовградско. Целта за природата е равновесието, което те поддържат – изпасвайки растителността по необработваемите пасища и диви територии да запазват естествената екосистема и биоразнообразието в Източните Родопи. Тарпаните са известни още като евразийски диви коне. От 2013 г второ стадо от диви коне тарпани живее в Бойник планина, близо до село нановица в Момчилградско.

0 1832

Източните Родопи са сред топ 10 в Европа за наблюдение на грабливи птици. Тук се радваме на тяхното изключително разнообразие и с гордост ги показваме на посетителите. Най-добрите точки за наблюдението на белоглав и египетски лешояд, царски орел, скален орел и морски орел са природните територии Средна Арда и Юмрук скала, дивечовъдния участък Студен кладенец, Абразивните кладенци, долините на реките Крумовица и Душан дере. Източният свят на Родопа планина е дом и на интересни южни видове като черноглавата овесарка, синият скален дрозд и испанското каменарче. Водните басейни се радват на присъствието на черния щъркел, зеленоглавите патици, големия корморан, малкия и големия гмурец. А единствено в България град Кърджали се наслаждава на своята чаплова колония в центъра на града близо до водното огледало.

0 1107

Флората и фауната в Източните Родопи се е формирала по влиянието на континенталния и средиземноморския климат и е съчетала в себе си невероятно разнообразие от видове. Районът е богат на ендемични и реликтни видове растения като юрушкият лопен, родопският силивряк и родопската горска майка. Изключиетлно интересен и характерен е ландшафтът в Източният свят на Родопа – той е мозайка от широколистни и иглолистни видове, храстови формации, ливади и пасища и поляни, осеяни с цветя. Екзотичен вид на района придават косматият дъб, мъждряна, червената хвойна, източният бук и източният чинар.

В Източните Родопи е царството на белоглавият и египетският лешояд в България. И други грабливи птици гнездят тук като скалният орел и белоопашатият мишелов, както и редите черен щъркел, синявица, скален дрозд и др.  Костенурките са типични за Източните Родопи, има и интересни екземпляри на смок мишкар, жълтокоремен и змиеок гущер, котешка змия. Богатото биоразнообразие, включващо и бозайници като вълк, лисица, диво прасе, елен лопатар и благороден елен, коне тарпани и зубри, привлича вниманието на все повече природолюбители.

 

 

Вкаменената гора е израснала в близост до момчилградското село Равен, в дълбок живописен дол, наричан от местните хора “Габъз дере”. Каменните дървета отпреди 30 млн години са застинали прави вследствие на подводна вулканична дейност от двете страни на дерето по протежение на около 200 м. Високи са около метър, метър и половина и с диаметър на ствола около половин метър. Равенската каменна гора е единствена в България с изправени каменни дървета.

В землището на село Джанка, Крумовградско, се намира най-високият от защитените водопади в Кърджалийския регион. Той носи името „Водопада“ и се образува от пада на река Душан дере. Височината на пада на водопада е 25м и образува вир, дълбок над 5 метра.

Мъдрец е малък язовир, отстоящ на около километър от село Мъдрец. Подходящ е за малки групи или индивидуални туристи. Предлагат се нощувка в бунгало или на палатка, разходка с лодка, риболов на шаран, бял амур и сом, пикник на беседка до язовира или обяд в селския ресторант с риба, приготвена на керемида. Нощувки се предлагат и в къща за гости в село Мъдрец.