Home Археологически обекти

Средновековна крепост, изградена през ХІ-ХІІ век на доминираща височина в района на рудник „Звездел”, с. Ралица в Момчилградско. Открояват се останките на две големи кули, като в едната от тях има следи от жилищни щения и параклис. На по-късен етап двете кули са свързани чрез крепостна стена. Голяма част от стените на крепостта са били дървени. Две кули са свързани чрез проход, изсечен в скалите. По време на извършените археологически разкопки в параклиса е открита уникална икона от ХІ век, основата на коята е изработена от еленова кост, а върху нея са монтирани прецизно изработени медальони с образи на светци, с обкови от злато и сребро и ажурни инкрустации.

Дупченият камък е скална гробница в махала Горен Веслец на село Бенковски, община Кирково. Намира се в близост до пътя за село Мъглене, вдясно от шосето, на около 300 метра след последните къщи на махала Горен Веслец. Гробницата е ограбена още в древността. Куполът е пробит допълнително и така се е образувало провирало. Местните мюсюлмани вярват в лековитата сила на мястото и често търсят там лек за различни болежки. След като се промушат 3 пъти през отвора, те оставят част от дреха на близкото дърво с надежда болестта да остане там. Този обичай е остатък от езическо време и е типичен за мюсюлманите-алевии в Родопите.

На около 200-300 метра под върха с крепостта Моняк са разкрити няколко скално изсечени гроба. Те са с четириъгълен план и трапецовидно напречно и надлъжно сечение. Издълбани са в скалата така, че отворът им е на нивото на терена. Били са затваряни отгоре, като на някои има следи от жлеб. Единият от гробовете ярко се откроява със своите размери. Предполага се, че това е двоен царски гроб, както го наричат местните жители. До него има по-малък гроб и в западната му част има следи от издълбан кръст. Обектът е леснодостъпен, може да се комбинира в маршрут до крепостта Моняк.

Останки от късноантична и средновековна крепост се намират на 20 км. западно от Кърджали. Крепостта е била разположена на живописен хълм, издигащ се между реките Арда и Боровица. Стените са били изградени от ломен камък на хоросан, една от които е запазена на височина до 6,50-7 м. Проучени са ранновизантийска църква, преустройвана двукратно през средновековието и сгради, свързани с живота в крепостта. В западната част на крепостта се намира пещера с извор, осигуряваща и пряк изход към долината на р. Арда.

Крумовградският регион, както и целите Източни Родопи, са осеяни с комплекси от изсечени високо в родопските скали ниши, датирани от тракийската епоха. Групи от такива скални дупки има до село Орешари, на десния бряг на река Арда (известни още като Пчелен камък или Кован кая), също и до селата Луличка, Вранско и Джанка. Скалните ниши са винаги разположени високо в скалите и гледат към река или някакъв водоем. Все още не е научно доказано точното им предназначение, но се счита, че са били използвани за култови и религиозни обреди от древните траки.

Източните Родопи са една от най-богатите планини на останки от древни цивилизации. Тук казваме, че където и да копнеш, ще се появи крепост. Така и днешният град Крумовград лежи върху основите на антична и средновековна крепост, част от чиято крепостна стена е запазена в центъра на Крумовград, до джамията. Както повечето крепости и тази е била с правоъгълна форма и кръгли кули в четирите й края.

Тракийският култов комплекс при село Ковил в Крумовградско се намира в местността Белите камъни (Ак кая), датиран е от II-I хил.пр.н.е и е едно от най-притегателните култови места в Източните Родопи. Скалните изсичания включват жертвеник, известен като Триножника, каменни водохранилища, издълбани трапецовидни ниши, скални лица, щерни и шарапани, изкуствено оформени пещери. Открит е и скален некропол, съставен от 9 гроба, разположени около билото, върху което се намира култовият комплекс. Ковил е заобраден от невероятна природа, намира се на отдалечено от главния път място и предлага възможност за уединение и необезпокоявано да се насладите на останките от тракийската епоха – епохата на мегалитната култура в Източните Родопи.

 

Средновековният мост, известен като мостът при село Ненково, е изграден на река Боровица, която е приток на река Арда. Село Ненково е разположено северозападно от град Кърджали и до него някога е водел само каменният мост, а сега има изграден и втори въжен мост. Каменният мост на Ненково е внушителен с размерите си, има 5 свода и е заобиколен от магнетична природа. Самото село Ненково е запазено родопско село, с каменни къщи с глинена замазка и покриви от тикли. В северния край на село Ненково има комплекс от скални ниши, изсечени в скалите. Те се наблюдават и от асфалтовия път, но може и да ги доближите пеш. Мястото се е използвало активно за култови цели, тъй като има още изсечени и скални жертвеници, жлебове, гробница и некропол. Всички те са част от мегалитната култура, характерна само за Източните Родопи.